Добърско се намира и доста близо до Рилския Манастир, а през вековете тук е бил фундаментален център за християнството в нашата страна. Навярно това е предпоставка в региона около Добърско да са разпръснати цели осем светилища, които заобикалят като условна ограда селото.

Според преданията това са били махали населявани от отделни родове, преди всички да се съберат и образуват едно компактно селище. На всичките тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, до което е поставян жертвен камък или кръст, където са се провеждали обредите и тайнствата. Вековното дърво е символ на божественият живот – това е изобразено още в древните египетски и асирийски паметници. За местните то е свещено и не бива да се сече.

На влизане в Добърско от южната му страна се намира местността “Свети Илия”. В края на XIX век етнографа Васил Кънчов, минавайки от тук забелязва 20-тина вековни черно борови дървета и споменава това място като троалише (светилище).

Оброчището “Св.Илия” е малко възвишение на входа на Добърско откъдето се разкрива вълшебен изглед към величественият Пирин. Тук на 20 юли в чест на пророк Илия и днес се прави курбан. Самото място има формата на могила, а от тази стратегическа височина в миналото е могло да се наблюдава цялата разложка котловина.

На запад е “Атанасова цръква”. Река Клинец и дерето наречено ”Бабин долец” делят местността от селото.

На около всичко е било ниви, работени до 50-те години на ХХ век. Ерозията е оказала своето влияние, дерето е захапало голяма част от бившите ниви и зее страховито и неизбродимо. Останало му е само нежното име “Бабин долец”. На това оброчище липсва вековното дърво, но е запазен олтарният камък и отломки от стар храм. От тук гледката към околността е също така впечатляваща.

На по малко от километър по на запад, вече в землището на село Годлево са открити останки от антично селище, не проучвано от специалисти, но грубо претършувано от иманяри. Намирани са римски монети от времето на Константин Велики.

Кое всъщност свързва споменатото място с оброчището “Атанасова цръква”?

То е най-близкото християнско светилище до него. Най-вероятно тук на “Атанасова цръква“  жителите на това антично селище са извършвали своите религиозни обреди- като езичници в древността и като християни след покръстването.

Като тръгнеш на северо-изток по добре утъпкана пътека от местните пастири, се спускаш в една долчинка, където личи стар коларски път. Наоколо се ширят ливади наклонени към няколко малки дерета. В долният край на една от тях е оброчището ”Гергева цръква”. На това място най-добре са запазени останките на действаща в миналото християнска църква. Поне на един метър височина са запазени зидовете на храма и лесно може да се установят неговите размери.

Но тук срещаме и нещо друго впечатляващо. Самото оброчище има формата на могила в центъра, на която е построена църквата. Дали тази форма е придобита след османското нашествие, когато вероятно е разрушен този храм (местните са предпочели да го затрупат, за да спрат по нататъшното му поругаване от нашествениците) или върху антична тракийска могила, след покръстването е издигната тази църква, нека кажат специалистите.

Лъкатушещата през скалите пътека в същата посока отвежда до следващото оброчище-“Света Богородица”.Според местните тук са обитавали прадедите на днешните Байкови. Още личат надгробни камъни около мястото на оброчището. При строенето на новият параклис, когато са копани основите са намерени човешки кости. Явно мястото е било гробище и е било обитавано сравнително до по-късно от предишните.

Друго интересно и свързано с легенди светилище е местността “Петрово въже”. Оброчището носи името на апостолите Петър и Павел, но през вековете местността е добила сегашното си име след една драматична случка станала на това място.

Ето какво ни говори преданието:
Всяка година на Петровден, на клоните на стария бор, ергените връзвали люлка и всеки залюлявал своята избраница. Денят минавал в песни, закачки смях и хора. Дошло ред и на най-личната мома Петра да се полюлее. Качила се на люлката, а нейният момък я залюлял силно. Тя огласила със звънливия си смях цялата околност. Но се случило нещо страшно. Въжето на люлката се скъсало и Петра полетяла в близката пропаст. От тогава местността носи името “Петрово въже”.

На около 20 тина минути от тук, в посока югоизток се намира оброчището “Копана цръква”. Другото му име е “Света Троица”. За това място също си има предание. Местните са го почитали като светилище, но не знаели точно къде се намира самото цръквище. По съновидение на една жена започнали да копаят на посочено от нея място и разкопали останки от зидове на стар храм. Затова и нарекли местността “Копана цръква”.

Една добре утъпкана пътека води към днешното село. Тя минава и покрай сегашните гробища на Добърско, където е и следващото оброчище “Свети Димитър”.

Ниско в реката, вече в пределите на селото се намира и осмото светилище “Спасова цръква”. Тук през 30 те години на ХХ век е намерена каменна плоча с изобразен на нея конник. Дали това е християнски светец или както твърдят някои –Тракийският Херос, можем само да гадаем,тъй като реликвата се е изгубила незнайно къде.

Високо в планината се намира още една местност носеща името ”Козарската цръква”. Предполага се, че там е съществувало древно тракийско светилище.

Това са маркираните на кратко в настоящото описание места около село Добърско, свързани с духовността и обредите на жителите му в миналото и днес. Някои предполагат, че това са езически капища, превърнати в християнски оброчища след покръстването на обитаващите околността племена. Между християнството и старите езически вярваня съществува синкретизъм, приемственост на определени обичаи и обреди.


Използвани са материали от http://www.bg-history.info/1384/Dobursko-otvud-siankata-na-mitovete-.html и http://www.dobarsko.org/